ПСА – Стената на позора! Снимки от събитието

На 11 май, Гражданската инициатива за демонтиране на ПСА – МОЧА проведе събитието си ПСА – Стената на позора! Окупаторите и тяхната пета колона! Въпреки съгласувателното писмо със Столична община не ни беше разрешено да проведем събитието си на обичайното му място, защото нагли защитници на паметника заеха ангажираното от нас място и полицията ги охраняваше. Можете да видите снимки от това позорно поведение на органите на реда. И усилията ни все пак да направим стената на позора. Снимките са на участници в събитието.

Женя Георгиева: СТЕНАТА НА ПОЗОРА се оформи по различен начин. Ето я – вместо портретите на комунистическите убийци да са на самия паметник, там застанаха техните наследници и избралите да се идентифицират с тях. Както и полицията на правителството на Б. Борисов. Ето я АКТУАЛНАТА днес стена на позора!

Mimi Hara:Тази вечер на ПСА се качих при промитите и продажни мозъчета, които пазеха „освободителите“си и освен пререканията с тях, огледах венците. Бяха от Азърбейджан, Беларус и путинофилски организации, но най-много ме потресе венец, на който пишеше от „евразийска България“!!! Казах на милиционерите, че венецът трябва да се махне, защото няма такава държава и България е европейска държава, но те умно мълчаха и гледаха в пространството! Опитах се да взема венеца, но едно момиченце се хвърли на „амбразурата“ и започна да ме блъска, а милиционерите, разбира се, се присъединиха към нея. След това и небето заплака!

За презентацията е нужен JavaScript.

Защо 9 май се чества на паметника на съветската армия?

Научаваме, че и тази година леви, националистически и русофилски организации се канят да честват „ден на победата“ пред помпозния „паметник на съветската армия“ в София.
Във връзка с това, напомняме на честващите, че ПСА няма нищо общо с края на Втората световна война. Доколкото това съоръжение изобщо може да се нарече „паметник“, то увековечава не победата във Втората световна война, а така нареченото „освобождение“ на България на 8-9 септември 1944 , както съвсем ясно е написано на него – там пише „На съветската армия-освободителка, от признателния български народ„, а не например „На съветската армия-победителка на фашизма, от признателното човечество“ или нещо подобно, както се опитват да ни внушат.

Отделен въпрос е доколко събитията през септември 1944 могат да се нарекат „освобождение“, като се има предвид, че към онзи момент България не е била окупирана от никого, на нейна територия не е имало чужди войски, управлявала се е от демократично прозападно (не прогерманско) правителство, което е водело преговори за примирие със западните Съюзници, вече е било прекъснало отношенията с Германия и се е готвело да ѝ обяви война.

Що се отнася до отношенията на България със СССР, до 5 септември 1944 двете страни не само не са били във война помежду си, но и са поддържали ПЪЛНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ. България не е участвала във военни действия срещу СССР. На 5 септември 1944, СССР (чиито войски вече са на българската граница) скъсва отношенията си с България, обявява ѝ война, и три дена по-късно войските му навлизат на българска територия и я окупират. Това не среща абсолютно никаква съпротива от българска страна – по изрична заповед на легитимното българско правителство. Не са водени сражения, не са дадени жертви от съветска страна. Съветската окупация на България продължава три години, дълго след капитулацията на Германия. Именно тази окупация, довела и до установяването на комунистическия режим, въпросният режим определяше като „освобождение“ и именно на нея е посветен ПСА.

Всякакви чествания пред ПСА фактически са възхвала на тоталитарния комунистически режим и на сталинистката окупация на нашата страна, поради което настояваме да не бъдат допускани от властите. Също така напомняме, че този обект не е нито военен паметник, нито съветска/руска собственост, нито културна забележителност. Това е тоталитарен символ, прославящ чужда военна агресия срещу нашата страна, обозначаващ зависимост от Москва и разделящ българското общество, поради което настояваме да бъде демонтиран незабавно.

Инициативен комитет за демонтиране на паметника на съветската армия в София

Паметникът на съветската армия не е военен/войнишки паметник

ДО

ЧЛЕН НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

НА СДРУЖЕНИЕ

„ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА

ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА

АРМИЯ“

Г-ЖА ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА

ОТНОСНО: Паметник на съветската армия в София

УВАЖАЕМА Г-ЖО МАРИНОВА,

Във връзка с постъпилото от Вас писмо с рег. № 14-00-151/06.03.2015 г., Ви информирам за следното:

От 2008 г. у нас е в сила Законът за военните паметници /ЗВП/, който урежда статута на военните паметници, както и правата и задълженията на държавните органи и общините, на юридическите и физическите лица във връзка с тяхното издирване, проучване, регистриране, картотекиране, опазване, поддържане, възстановяване и изграждане.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗВП, военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи от Българската армия, взели участие във война, водена от българската държава, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната и при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението, както и на участниците в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение. Военни паметници са също така военните гробища, гробници, костници и мавзолеи.

Предвид това, че паметникът на Съветската армия не отговаря на горепосочените критерии той не влиза в обсега на ЗВП и не е регистриран като военен паметник по смисъла на закона. По тази причина Министерството на отбраната няма отговорности и съответно задължения по отношение на този монумент.

Използвам случая да пожелая успех в работата на членовете на сдружението и лично на Вас!

Отговорът на министър Ненчев можете да видите тук. 

Питаме общината за Монумента на окупационната червена армия отново

Днес чрез общинските съветници Марта Георгиева и Стефан Иванов, хората, които подкрепят каузата ЗА демонтиране на МОЧА в този състав на Столичния общински съвет, внесоха питане до кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова. Ето въпросите, които те й зададоха.

Уважаема госпожо кмет,

Бихме искали да ни отговорите конкретно на следните четири въпроса:

1. Не Ви ли притеснява нежеланието от страна на органите на националната и местната власт в София да бъде приведено в изпълнение решението на СОС за демонтиране на Паметника на съветската армия в София (решение № 19 по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993)?;
2. Споделяте ли нашето убеждение, че присъствието на Паметника на съветската армия в София (построен именно с тази цел) продължава да потиска националното достойнство на нашата нация при положение, че е най-високият в София и е още по-странен фактът, че една поне 1 400-годишна държава – България – не е поставила нито един паметник на свой владетел (особено в такъв мащаб), а се кланя пред чужда армия, нахлула в страната ни в резултат на обявена война?;
3. Като кмет, който представлява всички софиянци и отговаря за облика на целия град, бихте ли се съгласили, че ако най-големият и представителен за София паметник е обиден за една  част от жителите на София, до степен да представлява издевателство над тях от страна на друга група граждани и е поставен по време на престъпен режим, този паметник трябва да освободи общото за всички българи, централно столично пространство за нещо национално и обединително? Ще предприемете ли действия това да се случи, ако е необходимо обръщайки се и към държавната власт?
4. Бихте ли участвали лично в една инициатива, която Ви предлагаме – да осъществим контакт с Общинския съвет на Димитровград, който със свое нарочно решение от 29.04.2015 г., гласува да поиска и ако го получи – да го монтира на своя територия – Паметника на съветската армия, който понастоящем се намира в София?

Пълният текст на писмото можете да видите ТУК.

Демонтиране на ПСА – кампания за набиране на средства

Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София започва кампания по събиране на средства за инициативи, които да доведат до неговото демонтиране. Имената на хората, които даряват средства няма да бъдат обявявани публично, освен ако дарителят не поиска това. Средствата ще се използват прозрачно и ще бъдат разпределяни след решение на Инициативния комитет, който се състои от 9 човека. Имаме нужда от подкрепа, за да реализираме някои по-смели, но и изискващи средства инициативи.

Общинска банка
Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия“
IBAN: BG58SOMB91301058589801
валута BGN

Грузия въвежда глоби за използване на комунистическа и фашистка символика на обществени места

ТБИЛИСИ, 29 ноември 2013 – Новости-Грузия, Наталия Смолникова.

Превод: Нина Денева

http://www.dnevnik.bg/photos/

Използването на комунистическа и фашистка символика на обществени места, а също така издигането или отказът да се демонтират паметници и барелефи, както и преименуването на улици в чест на лидери на тези идеологии в Грузия ще се наказват с глоба от хиляда лари (около 600 долара).

Парламентът на Грузия внася съответните поправки в „Хартата на свободата” и в Кодекса за административните правонарушения. Инициаторите на поправките са предложили и пояснение на понятието „символика на тоталитарния комунизъм.

В този смисъл това е символика, отразяваща „режима на тоталитарния комунизъм, който се характеризира с нарушаване на правата на човека, с различни форми на масов физически терор, с индивидуални и масови убийства и изтребления, със смъртни наказания в концентрационни лагери, с  глад и депортация, с изтезания и робски труд, с преследване на етническа и религиозна основа, с ограничаване на правото на съвест, на мнение, на изразяване и други”.

Информация за наличието на комунистическа и фашистка символика в Грузия ще се събира от специална комисия. Тя ще има грижата да няма дадена символика „върху държавна собственост, върху собственост на органите за местно самоуправление, както и ще следи да няма в Грузия култови сгради, паметници, монументи, барелефи, а също и улици, площади, села и селища с имена, които съдържат елементи от пропагандата на комунистическата и фашистката идеология или имена на лидери на тези идеологии”.

В случай че подобни факти бъдат забелязани, специалната комисия ще се обърне към съответното „упълномощено лице” и ще поиска да бъде прекратено нарушаването на закона. В противен случай на „упълномощеното лице” ще бъде наложено административно наказание във вид на глоба.

„Хартата на свободата”, с която се налагат ограничения за бивши сътрудници на специалните служби на Съветския съюз, за бивши висши кадри на комунистическата партия и комсомола, която не допуска да се използват на обществени места фашистка и комунистическа символика, както и урежда контрола върху паричните потоци от чужбина, е приета от парламента на Грузия в края на май 2011 г., след като е била обсъждана почти цяла година.

Източник: http://newsgeorgia.ru/politics/20131129/216165034.html

Вдигайте си чуковете

На 16 юни 2013, неделя, гражданска инициатива за демонтиране на ПСА организира събитие под надслов „Вдигайте си чуковете“. Това е нашият протест към факта, че в центъра на столицата ни се извисява паметник, посветен с благодарност на армията, която окупира страната ни и я лишава от свобода за повече от 4 десетилетия.
В събитието всеки може да участва, както прецени, че иска да изрази протеста към този безпрецедентно унизителен акт: с плакат, фланелка, рисунка, стихотворение, снимки. Демонтирането започва сега, започва всеки път, когато се съберем и окупираме окупаторския паметник с противопоставянето си на лъжата окупацията да се нарича освобождение. Този паметник стърчи като нашето съвременно „черно бесило“ и на него виси със „страшна сила“ най-важното – ПРАВОТО НИ ДА БЪДЕМ СВОБОДНИ.
Място на провеждане – паметник на съветската армия, Княжеска градина, София
Дата: 16 юни, неделя, от 14.00 до 15.30 ч.

До Марин Райков, министър председател на Р България

До

Марин Райков

Министър-председател и министър на външните работи

на Република България

От Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия”

Относно: отговор на Валери Рачев, началник на политическия кабинет на бившия министър на външните работи Николай Младенов

Уважаеми г-н Райков,

Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” работи в последните три години с различни български институции в посока постигане на съгласие за необходимостта от демонтиране и преместване на паметника на съветската армия от центъра на София – на място, което адекватно да отговаря на неговата историческа роля (например Музея на социалистическото изкуство или в гр. Димитровград, където има алея на монументалното изкуство).

Към министъра на външните работи от правителството на ПП ГЕРБ, Николай Младенов, отправихме въпрос с искане за становище доколко Договорът за приятелски отношения и сътрудничество между Р България и Руската федерация от 1992 г. касае и третира и Паметника на съветската армия в София. В получения отговор е упоменато, че въпреки че споменатият паметник не е културно-историческа ценност според българското законодателство, той подлежи на опазване от българската страна, тъй като представлява ценност, свързана с историята и културата на Русия, но също, че не е от компетенцията на МВнР или на друго българско ведомство да прецени доколко паметникът представлява културна и историческа ценност за другата договаряща се страна (Русия). В резултат на този отговор от страна на МВнР, у нас възникнаха следните въпроси:

1. Това, че паметникът подлежи на опазване от българската страна изключва ли възможността за неговото демонтиране и преместване от центъра на столицата ни?

2. Как да разбираме тълкуванието на МВнР относно това, че паметникът представлява ценност, свързана с историята и културата на Русия, с оглед на това, че в писмото изрично се упоменава, че не е в компетенцията на МВнР да се произнесе по този въпрос?

3. Кой друг, ако не българско ведомство и по-конкретно българското правителство е компетентно да се произнесе и да се разпорежда с паметник, който е изключителна държавна собственост на Република България и изобщо как да разбираме този изразен отказ от суверенитет от страна на началника на политическия кабинет на министър Младенов?

Паметникът на съветската армия, находящ се в Княжеската градина в София, е изработен от български творчески екип, изцяло е финансиран от българската държава и има напълно конюнктурно и идеологическо присъствие в живота на столицата през времето на тоталитарния период. Той е изграден като паметник и символ на българо-съветската дружба, за което има свидетелства в архивните документи, които Сдружението проучва в последната една година. От друга страна, бихме искали да напомним, че паметник на съветската армия, по смисъла на интерпретацията на Договора на кабинета на Младенов, вече съществува в София и той се намира на бул. “Черни връх”.

Освен по въпросите по-горе, най-вече очакваме Вашия отговор как българската страна, член на ЕС и НАТО, може да организира демонтирането и преместването на паметника. Подобен акт би бил силен израз на уважение на Вашето правителство към доблестта и националното достойнство на страната ни, като в същото време ще влезе в гордата част от историята на България след рухването на тоталитарния комунистически режим в Източна Европа. Подобен акт по никакъв начин не нарушава достойнството и историческата памет на руската държава, тъй като той не касае паметно събитие, а се явява идеологически символ, който освен, че разделя българския народ, разделя и пречи и на партньорството между двете държави.

Прилагаме:

1      Писмо от Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” с № 12ПР-1136/18.09.2012

2      Отговор на Валери Рачев, началник на политическия кабинет на министъра на външните работи

 

С уважение ……………………………………………………………………….

Освобождението от мита за освобождението е дело на свободните

Гражданска инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София ще проведе мълчаливо бдение на 1 февруари 2013 от 14 ч. пред монумента, издигнат в чест на съветската окупация в България, позорно наричана ОСВОБОЖДЕНИЕ вече десетилетия наред.
Събитието е във връзка с Деня на почит към жертвите на комунистическия режим в страната ни.

Елате и бъдете с нас на 1 февруари 2013, от 14 ч., пред паметника на съветската армия в Княжеската градина. Да разоръжим лъжата за „благодарността“ ни за насилствената съветизация на България пред нейния главен паметник на българска земя.

От инициативния комитет

Окупацията, наречена освобождение

Паметникът на съветската армия в София, в Княжеската градина (на снимката) е открит официално на 7 септември 1954 г.

сн. Христо Христов

В България съществуват стотици паметници, посветени на Съветската армия.

Дискусиите за неговото издигане в Столична община и Министерски съвет продължават близо 10 години. (Виж част от архивните документи в рубриката АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ). Те започват през 1946 г. и едно от първите неща, които се обсъждат, е местоположението му. Ясно формулираната по време на обсъжданията цел на издигането на паметника е била той да доминира и „да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политическо-възпитателно значение”. Неговият надпис „На съветската армия освободителка от признателния български народ” съзнателно се стреми да конструира принципно нова историческа истина противоречаща на следните факти:

• На 26 август 1944 г. българското правителство обявява неутралитет във Втората световна война и напуска Хитлеристката ос.
• Вечерта на 5 септември 1944 г. демократичното правителство на Константин Муравиев взима решение да обяви война на Германия и нейните съюзници. Около два часа по-късно Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) обявява война на България и на
• 8 септември Червената армия (Трети украински фронт и Черноморският флот) нахлуват на територията на България през северната и морската граница и окупират редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството, българските войски не ѝ оказват съпротива.
• На 9 септември 1944 г. в условията на съветска окупация е обявено правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев.
• Окупирането на България от Червената армия е последвано от вълна на насилие и терор. Според различни оценки броят на убитите в първите два месеца е между 20 000 и 40 000 души.
• Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
• От българска ръка не е загинал нито един руски воин, но към 1946 г. от съветски войници и офицери са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а.е.423, л.8, 37; а.е.424, л.5-17; а.е. 312, л.4; а.е.325, л. 4; а.е. 315, л.2 )
• Над 2000 (две хиляди) таврийски българи са се преселили в България в годините 1942- 1944. След 9 септември 1944г., в условията на окупация, по заповед на Сталин, са върнати обратно в СССР от спецчасти на червената армия и изпратени в лагерите на ГУЛаг. Част от тях са убити още в България.
• За периода септември 1944 г.-декември 1947 г.(3г. и 4 м.) издръжката на червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция, т.е. унищожен е в огромна степен  националния ни капитал- финансово стопански и интелектуален.

В резултат в България е установен тоталитарен режим на управление, който продължава 45 години, до 10 ноември 1989 г. В периода 1944-1989 г. България на практика загубва своя национален суверенитет и се превръща в подопечна територия на СССР.

По време на тоталитарното управление на БКП са отнети основните
граждански права и свободи.

През април 1993 г. Общинският съвет на София взима решение за демонтирането на този паметник, което не е изпълнено и до днес. На 26 април 2000 г. Народното събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Според него „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система”.

На 18 септември 2008 г. Народното събрание приема Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г.

23 август е обявен от Европейския парламент за ден за памет на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими в Европа. С този акт Европа призна едновременно националсоциализма (Хитлер) и комунизма (Сталин) за престъпни режими, отговорни за смъртта на милиони европейци по време и след края на Втората световна война.

Инициативен комитет

Заб. Отворени сме за всяко мнение и допълнение към гореизложените факти.