Екип от юристи към Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия направи обстоен анализ на документите, свързани със статута на паметника, както и съответно на решенията и действията на отговорните институции по въпроса. Представяме на вашето внимание изводите от този анализ.
1. Паметникът на съветската армия е общинска собственост – това e на основание Закона за общинската собственост, с приемането на който (още през 1996 г.) беше дефинирано разделянето на собствеността на държавата от тази на общините. Съгласно § 10. (1) от ПЗР на Закона за общинската собственост: „С влизането на закона в сила преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението.“ – т.е. имоти, предоставени на общините за стопанисване и управление до 1996 г. се считат тяхна собственост по силата на закона. Тъй като с Акт за държавна собственост от 1947 г. ПСА и имотът, върху който се намира паметника, е предоставен на СГНС (със заповед на Министерство на културата от 1955 г.), то на основание 10. (1) от ПЗР на Закона за общинската собственост той е общинска собственост.
В писмо-отговор на областната управа до нашата инициатива това също се признава – че ПСА е на Столична община. Областният управител няма вещни права върху тази „ценност“.
2. За ПСА не е съставен акт за публична държавна собственост (признава се директно в писмото от областната администрация) – това, че има АДС от 1947 г. (когато паметник не е имало) не го прави държавна собственост, както се намеква в писмото. Напротив, именно в АДС от 1947 г. е отбелязано, че имотът е предоставен на Столична община и следователно, считано от 1996 г. той е общинска собственост (вж. т.1 по-горе).
3. Позоваването на чл.17 от Конституцията в писмото на областната управа е напълно несъстоятелно! В Конституцията са дефинирани единствено обектите – ИЗКЛЮЧИТЕЛНА държавна собственост. Публичната държавна собственост се определя само със закон или с акт на МС. Следователно един имот придобива статут на публична собственост на държавата само ако това е предвидено изрично в закон или е приет акт на Министерски съвет за това. В този смисъл констатацията в писмото на областната управа, че не е нужен АДС, за да придобие ПСА статут на публична собственост е вярна (АДС само констатира факта на собствеността, не я учредява). Горното обаче поставя въпроса, по силата на кой закон ПСА е обявен за публична собственост! Според писмото на Областната управа, основанието е в §12 от Закона за културното наследство. Но както сме коментирали и друг път, ПСА не е регистриран като паметник на културата в законния 3 годишен срок и няма статут на такъв, следователно не би могъл да придобие статут на публична собственост по силата на този закон. Към настоящия момент няма данни и Министерски съвет да е приемал решение за обявяване на ПСА за публична собственост. Следователно нито едно от условията, предвидени в закона за възникване на публична собственост, не са налице по отношение на ПСА.
С оглед на горните факти, следва да се заключи, че към настоящия момент ПСА е собственост на общината и няма публичен статут. Решението какво ще се случи с паметника зависи изцяло от общината.
По отношение действията на Столична община през последните години, касаещи статута на ПСА:
1. Договорът, подписан между Областния управител и кмета, няма никаква правна стойност от гледна точка определяне на кого принадлежи правото на собственост.
2. Заповедта на Областния управител от 2004 г., с която се отменя Акт за общинска собственост, издаден през 1997 г. е напълно незаконосъобразна. Общината е трябвало да обжалва тази заповед, но очевидно не го е направила и тя съответно е влязла в сила. Мотивът, с който е отменен АОС от 1997 г. е формален – че не е спазена процедурата за отписване от актовите книги на старите АДС. Следователно при желание от Столична община, Областният управител може да бъде сезиран отново сега като се поиска отписване на имота от книгите за държавна собственост. Ако Столична община получи отказ от Областната управа да отпише имота (например на основание абсурдните мотиви, че ПСА е публична държавна собственост на основание чл.2 , ал.2, т.5 от Закона за държавната собственост), този отказ може да се обжалва пред съда и според юристи би трябвало да бъде отменен. А трябва да бъде отменен, защото официално ПСА не е културна ценност по сега действащия закон, същият не е обявен за публична държавна собственост по силата на решение на Министерски съвет и съответно по всички правила на Закона за общинската собственост е общински имот.
Цитираме тук чл.2, ал.2, т.5 от Закона за държавната собственост, на който се позовава Областният управител в заповедта от 2004 г., за да твърди, че ПСА е публична собственост, за да илюстрираме несъстоятелността на твърдението в писмото на областната управа:
„Публична държавна собственост са: 5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет;“
3. АДС от 1947 г. – това е актът, в който имотът е предоставен на Столична община и въз основа на това и по силата на Закона за общинската собственост Столична община има право да претендира право на собственост.
4. АОС от 1997 г. – той е отменен със заповедта на Областния управител от 2004, която е влязла в сила.
От горните действия на общинската и областната администрация следва да се заключи, че е налице спор за собственост между държавата и общината по отношение на ПСА, като до момента Столична община не е действала достатъчно активно, за да защити правата си, които има по силата на закона. Този тип спорове би следвало да бъдат решени в съда, за целта обаче съдът трябва да бъде сезиран от Столична община – това е субектът, който има правен интерес да води съдебния процес.
Следователно всичко зависи от общината в момента и доколкото има политическа воля да се води тази битка. Единственият начин, според мнението на юристи, ПСА към настоящия момент да стане публична държавна собственост, е решение на Министерски съвет.
Демонтиране на паметника на съветската армия 