Архив
Всички публикации от kouber
📢 Бъдете всички днес (неделя, 27.02) от 16:00 часа пред МОЧА. Носете спрейове и боя!
⚠ Вчера три деца на по 15 и 16 години (две момчета и едно момиче) с мнение и позиция, по светло и без да се крият пишат с маркер някъде на постамента на срамния т.нар. „паметник“ на съветския окупатор в София „Save Ukraine!“.
Какво прави родната милиция според вас?
🤬 Арестува ги, не им дава да се обадят дори веднъж, не уведомява родителите им и им налага арест за 24 часа.
Родителите се усещат, че нещо не е наред едва, когато децата им започват подозрително дълго да не си вдигат телефоните, след като преди това подозрително дълго не са отговаряли на съобщенията.
Намесата на адвокати изкарва две от децата от ареста късно вечерта, но едното излезе едва тази сутрин. Дете на 16 години.
📢 Българи!
Свидетели сме на брутален полицейски произвол, който няма как да продължава повече! Българската полиция вече ОТВЛИЧА деца, за да защити съветския пропаганден монумент. Вече се питаме изобщо българска ли е тази полиция, ще защитава ли нашите БЪЛГАРСКИ ДЕЦА, или с всички сили и средства (наши, на българския данъкоплатец) ще защитава пропагандното военно съоръжение на чужда държава, която в момента извършва военна агресия срещу мирна и никого незастрашаваща суверенна държава?
✅ Общинските власти са взели решение още преди 30 години този монумент да бъде демонтиран. Това решение не е отменяно и все още е в сила!
✅ Преди един ден, кметът на район „Средец“ – Трайчо Трайков, заяви, че започва процедура по демонтиране на паметника, което е в дадените му от СОС и гласоподавателите на този централен софийски район правомощия.
✅ С решение № 73/26.07.2021 г. на Върховния касационен съд (по подобен казус срещу български студент) се заявява изрично, че писането по паметника (без да бъде увреждана неговата цялост) не представлява нарушение на българските закони.
❗️Настояваме да разберем чии разпореждания изпълнява „българската“ полиция, след като очевидно те са в разрез както с общинските власти, така и с решения на БЪЛГАРСКИЯ съд!
❗️Настояваме за оставка на цялото ръководство на 1 РПУ!
Незабавно да се извърши вътрешна проверка, която да установи кой изадава противозаконни заповеди за отвличане и терор на български граждани. Искаме да знаем имената и позициите на тези хора! Ако такава проверка не бъде проведена, очакваме оставка и на вътрешния министър Рашков.
📢 Призоваваме всички наши съмишленици да бъдат утре (27 февруари, неделя) от 16:00 ч. пред т.нар. „паметник“ на съветската армия със спрей или боя, с която да покажем ясно, че това няма да го бъде повече! Ще върнем това окупирано градско пространство на българските деца!
📢 От гражданската инициатива ще осигурим между 50 и 100 спрея, които ще бъдат раздадени на място. Всеки който има възможност да донесе и собствен такъв.
❗️В името на обществения ред, предупреждаваме българската полиция (ако наистина е българска) да не възпрепятства това законово изразяване на позиция в защита на мира и срещу военния терор и насилието. Повтаряме – писането по паметника не представлява престъпление. Време е полицията да го научи веднъж – завинаги!
📢 Заяваваме, че оттук-нататък и до предстоящото демонтиране на монумента, ще възпрепятстваме всеки опит за почистване или ремонт на съоръжението.
До
г-н Стефан Янев
Министър-председател на Р България
копие:
г-н Николай Пехливанов
Областен управител на София град
г-жа Йорданка Фандъкова
кмет на Столична община
Уважаеми г-н Янев,
Обръщаме се към Вас от името на множество горди и достойни български граждани с настояването от центъра на европейката ни столица най-сетне да бъдат демонтирани фигурите на „Монумента на окупационната Червена армия”, известен и като „Паметник на Съветската армия“.
С решение № 19 на Столичния общински съвет по протокол № 6 от 25. 02. 1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., органът на местно самоуправление в София е изявил ясно волята си за демонтиране на „Паметника на Съветската армия“ от „Княжеската градина“ в София. Въпреки започнатия процес, демонтажът е спрян с устна заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Виктор Михайлов от правителството на Л.Беров.
Монументът „Паметник на Съветската армия“ е държавна собственост съгласно Акт за държавна собственост № 3418 от 18.09.1947 г. и се намира в поземлен имот с идентификатор 68134.106.136, публична общинска собственост съгласно Акт за публична общинска собственост № 924 от 25.09.2012 г.
Изпълняването на волята на общинския съвет, който представлява гражданите на София, е отговорност на изпълнителната власт във Ваше лице.
Монументът „Паметник на Съветската армия“ няма статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство според становище на Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата № 4800-55/16.05.2012 г.
Монументът „Паметник на Съветската армия“ не е и войнишки паметник. Чрез писмо № 14-00-151/15.07.2015 г. Министерството на отбраната излезе със становище, че Монументът не влиза в обхвата на Закона за военните паметници и не е регистриран като военен паметник по смисъла на закона. Той не попада в обсега на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската федерация и Република България от 04.08.1992 г. и чл. 10 от Споразумение между Правителството на Руската федерация и Правителството на Република България за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19.04.1993 г. „Паметникът на Съветската армия“ не е обект на тези международни документи, понеже е строен и платен от България, а и там става въпрос за друга категория паметници (именно войнишки такива).
Въз основа на всичко това, ние Ви призоваваме да проявите решителност, чувство за чест и родолюбие, като категорично и окончателно решите този проблем и приведете в изпълнение решението на СОС от 18.03.1993 г.
При задействане на процедурата по демонтирането на фигурите и барелефите от „Паметника на Съветската армия“ и експонирането им в Музея на социалистическото изкуство в София, ние се ангажираме да поставим пред Столична община въпроса за провеждането на широко допитване до софиянци за преосмисляне на пространството на бившия паметник. Възстановяването на оригиналния вид на Княжеската градина, изграждането на мемориал или друга композиция, почитащи българския национален дух, достойнство и традиции, или оформянето на пространството изцяло за наслада и отдих на бъдещите поколения – нашите деца, са само част от възможните варианти, около които подобно широко допитване би консолидирало обществеността.
С надежда, че ще финализирате една инициатива с близо 30 годишна давност, оставаме с уважение:
Кубер Сапарев, председател на УС на Сдружение „Гражданска инциатива за демонтиране на Паметника на Съветската армия в София“
д-р Горан Благоев, Инициативна група „Стъпки за демониране на Паметника на Съветската армия и предложения за преосмисляне на пространството“
Иван Сотиров, председател на Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“ (ДОМ)
Иво Инджев, Сдружение „Гражданска инциатива за демонтиране на Паметника на Съветската армия в София“
Марта Георгиева, Сдружение „Гражданска инциатива за демонтиране на Паметника на Съветската армия в София“
Мартин Заимов, Сдружение „Гражданска инциатива за демонтиране на Паметника на Съветската армия в София“
Георги Чунчуков, Сдружение „Гражданска инциатива за демонтиране на Паметника на Съветската армия в София“
Иван Анчев, Инициативна група „Стъпки за демониране на Паметника на Съветската армия и предложения за преосмисляне на пространството“
Румен Динев, Инициативна група „Стъпки за демониране на Паметника на Съветската армия и предложения за преосмисляне на пространството“
д-р Любомир Канов, Инициативна група „Стъпки за демониране на Паметника на Съветската армия и предложения за преосмисляне на пространството“
Екатерина Бончева, Инициативна група „Стъпки за демониране на Паметника на Съветската армия и предложения за преосмисляне на пространството“
Стефан Иванов, Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“ (ДОМ)
София,
17.05.2021 г.
Уважаеми съграждани,
В самия център на българската столица, на площ от 6 дка и на височина 37 м., се издига огромен монумент, възхваляващ армия, нахлула враждебно в България на 5 септември 1944 г. и съотговорна за гибелта на десетки хиляди невинни българи, избити без присъда по времето на нейната окупация и под диктовката на нейния върховен главнокомандващ – Й. В. Сталин. Към 1946 г. от съветски войници и офицери са били убити 123 деца, жени и мъже – българи и българки, а за целия период на окупацията (от септември 1944 г. – до декември 1947 г.) издръжката на Червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция. Същата армия насилствено възкачва на власт режим, управлявал България в продължение на 45 години, и режим, обявен със закон, приет през 2000 г. от българското Народно събрание, за престъпен!
Това е паметникът на съветската армия, разположен в сърцето на Княжеската градина в София и открит на 7 септември 1954 г.
На 25 февруари 1992 г., Столичният общински съвет (СОС) приема решение № 19, с което възлага на Кмета на София да предприеме действия за демонтирането на паметника. Такива действия са предприети, но впоследствие възпрепятствани и осуетени по разпореждане на Виктор Михайлов – Министър на вътрешните работи в правителството на Любен Беров.
Решението на СОС все още е в сила, но така изразената воля на жителите на София и до ден днешен не е уважена и нито един кмет на София не е пристъпил към реализирането на това решение.
Според направеното по поръчка на Столична община социологическо проучване през 2014 г., стотици хиляди софиянци са категорично за изпълнение на това решение и не желаят Княжеската градина да бъде доминирана от въпросния монумент.
Ние, от Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия (ГИДПСА), смятаме, че централните градски пространства би следвало да бъдат естествени места за общо ползване от всички граждани и за тяхното устройство следва да има широк обществен консенсус. Подобен консенсус категорично отсъства по отношение на Княжеската градина, която се превръща в една урбанистична язва в самото сърце на София и в място сеещо постоянен разкол сред обществото ни. Обръщаме се към вас и политическите сили, които представлявате, със следния въпрос:
Какви мерки бихте предприели, за да уважите волята на софиянци, премахвайки Паметника на съветската армия от Княжеската градина и поставяйки го на подходящо място, освобождавайки знаковото градско пространство от този национален позор и управленска безотговорност?
С Уважение,
Инициативен комитет на ГИДПСА
ОТКРИТО ПИСМО
ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ – Президент на Република България
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА – Председател на XXXXIV Народно събрание на Република България
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ – Министър-председател на Република България
Г-ЖА ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА – Министър на външните работи на Република България
Уважаеми г-н президент,
Уважаема г-жо председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаема г-жо министър на външните работи,
Руската федерация си позволи да накърни достойнството и доброто име на нашата страна.
Посланикът на Руската федерация Анатолий Макаров смята да открие фотоизложба, озаглавена „Освобождението на България“ („Освобождение Болгарии“) на 9 септември т.г. посветена на комунистическия преврат и съветската окупация на страната ни.
Масови убийства, между 1944 и 1947 г., водят до смъртта на над 30 000 българи.
Съветският окупационен режим, освен издевателствата над български политици, над българската администрация и над много хиляди български граждани ни коства над 50% от бюджета на държавата.
Според Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, датата 9 септември 1944 г. и периодът след нея са престъпни и комунистическата партия от този период е определена като престъпна организация.
Символите на съветската окупация на Отечеството ни са все още публично изложени и те постоянно ерозират чувството на чест и достойнство на българския народ.
Уважаеми г-н президент,
Уважаема г-жо председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н министър председател,
Уважаема г-жо министър на външните работи,
Ние подкрепяме и благодарим за изявлението на Министерството на външните работи по този скандален повод, направено на 3 септември. Ясен държавнически знак от Ваша страна в това отношение би било незабавното пристъпване към премахване на символите на съветската окупация от всички български населени места. И би било достойно това възстановяване на историческата справедливост да започне с преместване на монумента на съветската армия, намиращ се в центъра на София. Този паметник е символ на окупацията и повече няма място в сърцето на столицата на една свободна европейска държава.
Обръщаме се и към всички политически и граждански организации, както и към българските граждани, да изразят подкрепа на позицията ни и да настояват за премахване на всички символи на окупацията на България.
До г-н Марин Младенов
Министър на вътрешните работи на Република България
От Сдружение “Гражданска инициатива за демонтиране на
паметника на съветската армия”
Уважаеми Г-н Младенов,
Сдружение “Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” работи в последните години с различни български институции в посока постигане на съгласие за необходимостта от демонтиране и преместване на така наречения „Паметник на Съветската армия“ от Княжеската градина, намираща се в центъра на София.
През годините нашето Сдружение направи обстоен юридически анализ на документите, свързани със статута на „паметника“, както и съответно на решенията и действията на отговорните институции:
С решение № 19 на Столичния общински съвет по протокол № 6 от 25. 02. 1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., органът на местно самоуправление в София е изявил ясно волята си за демонтиране на „Паметника на Съветската армия“ в Княжеската градина в София.
Според становище на Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата № 4800-55/16.05.2012 г., „паметникът“ няма статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство.
Чрез писмо № 14-00-151 / 15.07.2015 г. Министерството на отбраната излезе със становище, че „Паметникът на Съветската армия“ не влиза в обхвата на Закона за военните паметници и не е регистриран като военен паметник по смисъла на закона.
Паметникът не попада в обсега на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската федерация и Република България от 04.08.1992 г. и чл. 10 от Споразумение между Правителството на Руската федерация и Правителството на Република България за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19.04.1993 г. „Паметникът на Съветската армия“ не е обект на тези международни документи, понеже той е строен и платен от България, а с и там става въпрос за друга категория паметници, а именно войнишки такива.
Историческото познание и документи ни позволяват със сигурност да знаем, че Съветска Русия обявява война на България на 5 септември 1944 и, че съветските войски установяват режим на окупация в страната ни в периода септември 1944 – юли 1947. В Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, гласуван от Народното събрание през 2000 г., чл. 1, ал.1 гласи: „Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция”.
Господин Министър,
С голяма изненада научихме, че повереното Ви министерство ще „осигури всекидневен автопатрул за района”, в който е разположен този „паметник“, а “при възможност и необходимост и пеши патрул. Ще се извършва наблюдение и проверка на лица от рискови групи в близост до обекта, включително ако наблюдават и заснемат“.
С оглед на гореизложените факти, решения, становища и закони, изразяваме крайното си недоумение от това решение. В тази връзка имаме следните въпроси към вас:
- Кое налага засилена охрана на този обект, който не представлява ценност за нито една българска институция?
- Кои паметници, разположени в цялата страна, разполагат с охрана – колко камери, колко автопатрули и колко пеши патрули са разпределени на всеки един друг паметник в България?
- Бихте ли бил любезен да ни предоставите копия, съгласно Закона за достъп до обществена информация, на всички вътрешноведомствени документи, свързани с решенията за охраняване на паметници?
- Имате ли данни, че това решение относно този конкретен обект, е взето под натиск от чужда държава и ако да – молим да бъдете любезен да ни ги предоставите.
- Намирате ли, че ресурсът на повереното Ви министерство следва да се използва за охрана на монумент на окупационна за нашата страна армия, за сметка на безопасността на българските граждани?
- Известна ли Ви е съдебната практика, според която българският съд и прокуратура не предявяват обвинения към граждани за изписване на политически послания върху този „паметник“, които са „мотивирани от желанието им да изразят отношението си към определени исторически събития от средата на миналия век, и несъгласието с доминиращата обществения дискурс политическа и културна интерпретация на същите, т.е. насочени към предаване на идеи, а не към смущаване на обществения ред“ и определят този обект като „общодостъпна социална медия“?
- Известна ли Ви е актуалната практика на ЕСПЧ (Европейския съд за правата на човека) по подобни казуси?
- Смятате ли, че предвид горното, санкции на МВР върху тези граждани представляват необоснована репресия по смисъла на закона и съдебната практика в Република България и застрашават българската държава да заплаща обезщетения след произнасяне на ЕСПЧ?
Вярваме, че Министерството на вътрешните работи на Република България е призвано да бди за спазването на законовия ред и следва да бъде гарант и да защитава упражняването на основните права на гражданите, сред които е и правото на свободно изразяване, а не да ограничават същите, чрез санкциониране на нестандартни техни проявления. Очакваме от Вас да гарантирате сигурността на българските граждани в големите и малките населени места и да се справите с недостига на полицейски кадри, който традиционно е даван като обяснение за липса на възможност да се пребори битовата престъпност, а не вместо това да съсредоточавате ресурса на повереното Ви министерство за репресии на български граждани в услуга на чужда държава.
Надяваме се с общи усилия, да открием причината за това недоразумение и произтичащите от него нарушение на престижа и достойнството на повереното Ви министерство и на интересите на Република България.
Приемете, господин Министър, израза на полагащото се към Вас почитание.
До Мария Павлова,
Министър на правосъдието на Република България
От Сдружение “Гражданска инициатива за демонтиране на
паметника на съветската армия”
Уважаема Г-жо Павлова,
Сдружение “Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” работи в последните пет години с различни български институции в посока постигане на съгласие за необходимостта от демонтиране и преместване на паметника на съветската армия от Княжеската градина в центъра на София.
През последната година нашето Сдружение направи обстоен юридически анализ на документите, свързани със статута на паметника, както и съответно на решенията и действията на отговорните институции. Резултатите от това изследване показаха, че въз основа на § 10. (1) от ПЗР на Закона за общинската собственост, приет през 1996 г., и Акт за държавна собственост № 3418 от 18.09.1947 г., паметникът на съветската армия представлява общинска собственост.
С решение № 19 на Столичния общински съвет по протокол № 6 от 25. 02. 1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., органът на местно самоуправление в София е изявил ясно желанието си за демонтиране на паметника на съветската армия в Княжеската градина в София.
Според становище на Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата № 4800-55/16.05.2012 г., паметникът няма статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство.
Чрез писмо № 14-00-151 / 15.07.2015 г. Министерството на отбраната излезе със становище, че Паметникът на съветската армия не влиза в обхвата на Закона за военните паметници и не е регистриран като военен паметник по смисъла на закона.
Историческото познание и документи ни позволяват със сигурност да знаем, че Съветска Русия обявява война на България на 5 септември 1944 и че съветските войски установяват режим на окупация в страната ни в периода септември 1944 – юли 1947. В Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, гласуван от Народното събрание през 2000 г., чл. 1, ал.1 гласи: „Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция”.
Госпожо Министър,
С голяма изненада научихме, че на 23 февруари 2017 г. от името на Министерството на правосъдието на Република България, е бил положен венец пред Паметника на съветската армия. С оглед на гореизложените факти, решения, становища и закони, изразяваме крайното си недоумение от това действие. В тази връзка имаме следните въпроси към вас:
- Какъв е конкретният повод да бъде поднесен подобен венец?
- Каква е причината да бъде избран точно Паметника на съветската армия, в Княжеската градина, за поднасяне на венеца?
- По чие разпореждане е бил поднесен венецът?
- Бихте ли била любезна да ни предоставите копия, съгласно Закона за достъп до обществена информация, на всички вътрешноведомствени документи свързани с решението за поднасяне на споменатия венец?
Вярваме, че Министерството на правосъдието на Република България е призвано да защитава и отстоява силата на правото, да работи за върховенството на закона, и да бъде двигател за съдебни реформи, включително такива, които да позволят съдебно преследване на престъпленията на комунизма, за които няма морална давност. Актът на поднасяне на венец от страна на повереното Ви министерство пред паметник, възхваляващ обявения от Народното събрание за престъпен, комунистически режим, буди сериозно безпокойство. Надяваме се с общи усилия, да открием причината за това недоразумение и произтичащите от него нарушение на престижа и достойнството на повереното Ви министерство и на интересите на Република България.
Приемете, госпожо Министър, израза на полагащото се към Вас почитание.
Прилагаме: снимка на венеца, направена на 23 февруари 2017 г., пред паметника на съветската армия.
Във връзка с приетите на първо четене промени в Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, които предвиждат демонтиране на всички обекти, символи и паметници, възхваляващи комунистическия режим, президентът на Европейската платформа за памет и съвест изпрати отворено писмо в знак на подкрепа до председателя на Народното събрание. На общото събрание на платформата, проведено между 24 и 26 ноември 2016 г. в Киев, подкрепа за предприетата законодателна инициатива изрази и целият съвет на членовете на платформата.
“Окуражаващо е да видим парламенти от различни посткомунистически страни с подобни законодателни предложения. По пътя към преодоляване на тъмното тоталитарно минало е необходимо днес да премахнем символите, обектите и паметниците на диктаторските режими, които са били използвани, за да държат хората в безсмислено послушание, подчинение и страх.“ – Гьоран Линдблад, президент на Платформата.
Ето и пълния текст на писмото.
ОТВОРЕНО ПИСМО
До Председателя на Народното събрание
на Република България
Г-жа Цецка Цачева Данговска
До почитаемите членове на Народното събрание
на Република България
Гьотеборг, 2 декември 2016 г.
Подкрепа за законопроекта за просвета по темата за комунизма и премахване на символите на диктатурата.
Уважаема г-жо Председател, уважаеми членове на Народното събрание,
Съветът на членовете на Платформата за европейска памет и съвест, на срещата си на 24-26 ноември 2016 г. в Киев, Украйна, приветства продължаващите законови мерки за декомунизация, които в последно време бяха въведени или се планират в няколко европейски страни, включващи Украйна, Полша и, съвсем наскоро, България.
Платформата за европейска памет и съвест изцяло подкрепя обективна и правдива просвета по темата за комунистическия режим, както и премахването на обекти, символи и паметници, възхваляващи тоталитарни диктатури, от обществени места в Европа и другаде.
Уважаема г-жо Председател, уважаеми членове на Народното събрание, поздравяваме Ви за продължаващите усилия, които България полага за проучване и документиране на престъпленията на комунистическата диктатура. С настоящото писмо, изразяваме подкрепата си за законопроекта, който се разглежда в момента, и Ви желаем успех в дебатите. Вашите действия са важен принос към укрепването на днешната свободна и демократична Европа.
Искрено Ваш,Гьоран Линдблад
Председател
Платформа за европейска памет и съвест
На 9 ноември се навършват 25 години от демонтирането на Берлинската стена. Този ден отбелязва края на една епоха – тази на насилствено разделената Европа. Тази Европа, до която се стигна след „освободителния“ марш на Червената армия. И която Европа Съветската армия се наложи да „освобождава“ повторно през 56-та в Полша и Унгария и през 68-ма в Чехословакия.
Тази неделя ще направим своеобразна стена от кашони, върху която ще можем да покажем своето отношение към символа на разкъсана и подчинена Европа. Имаме пълна свобода в избора на изразни средства – можем да я боядисваме, преместваме, и демонтираме – така, както трябва да бъде, за да можем да бъдем заедно в семейството на обединена Европа.
Заповядайте на 9 ноември, между 11 и 15 ч. пред Паметника на Съветската армия в София, за да отбележим заедно този ден.
Киро Проданов
Скоро ни предстои да стъпим на обновения площад „Тройката“. Мнозина ще се питат от къде идва това име на площада. В проекта може и да е предвиден някакъв надпис. Но е по-важно, че погледите на хората няма да търсят подобна историческа справка, а ще се впечатляват от един 17-метров символ – монумента, известен като „ паметникът Альоша“.
Само напълно безразличните не знаят, че мненията за него са разделени на две – „за“ и „против“ оставането му на площада. Общинската власт мълчаливо пренебрегна искането на хиляда граждани за премахване на този монумент и преместването му в музейно депо за подобни социалистически „ценности“. Сега виждаме колко са неуместни опитите за вписването му в модерната архитектура на европейския Бургас. А невъзможно е да стои там по две причини: поради чисто архитектурно-художественото затлачване, прекъсващо главната улица „Александровска“ и връзката й с обновеното площадно пространство; другата е историческата лъжа в гранитните му основи във вид на „паметна записка“ и пълното й противоречие с новите исторически факти, които дават отговор кой всъщност е истинският поръчител на този и другите идеологически монументи в най-мрачните години на тоталитарната комунистическа власт. Предлагам на любезния читател фотокопие на оригинален документ от съветските архиви. (вж.приложеното фотокопие от книгата на Г.Боздуганов „България-военният трофей на Сталин“).
Това не е любопитно, не е дори сензационно четиво – това е поразително разголване на комунистическата пропаганда за ролята на Й.В.Сталин и Червената армия за уж освободителната им мисия след обявената война на България в нощта на 5 септември 1944 година. Защото любимият на комунистите „баща на народите“ Й.Сталин е готов да предаде на Турция Бургас и земите на юг. Това не е „кьор фишек“, а детайл от официален разговор с външния министър на Англия през декември 1941 г. След три години Сталин е напълно доволен от себе си. Той получава правото да се разпорежда не с отделни части, а с цялата територия на страната ни, предавайки я в ръцете на своите послушни български другари в края на 1947г. когато най-сетне съветската(именно съветска, а не съюзна) контролна комисия напуска страната ни. И в знак на признателност осем години след преврата на 9 септември българските комунисти му издигат този „величествен паметник“(вж. Паметна записка).
Ако днешната бургаска общинска управа не смята всичко това за проява на политически цинизъм, то в името на историческата истина и от уважение към своите граждани нека извади на светло изпод основите на съветския „Альоша“ текста на паметната записка с посвещението. А до него и намерението на Сталин да предаде Бургас на Турция. Ще се получи парадокс? В такъв случай не е ли парадоксално да държим в центъра на Бургас този грозен монумент на историческата лъжа и политическия цинизъм? При това посветен на човека, който иска града ни да стане турска територия и че „според др. Сталин за България е напълно достатъчно да има едно пристанище като Варна“! Е, ако заради комунистическата признателност към „вожда и учителя“ Варна носи неговото име от 1949 до 1956 г. до кога ние бургаските граждани ще търпим посвещението към него с нежното име „Альоша“?
Днес най-голямата беда е набитата в главите ни от пропагандните клишета на комунистическото образование и възпитание теза за освободителната мисия на Червената армия на българска територия. Вместо да привлече на своя страна „братския славянски народ“ , Сталин още от 1939-1940 г. гледа с враждебно око на България и в стремежа да владее Проливите е готов да накаже страната ни, включително с откъсване на територии, с третирането ни като победена вражеска страна от страна на анти хитлеристката коалиция и най-вече с включването на страната ни в неговата „сфера на влияние“. Сега е повече от ясно, че насилствената съветизация е било най-голямото наказание, което е могло да ни се случи след Втората световна война. Нима трябва да оставим символът на това наказание да ни напомня за отсъствие на национално достойнство и фалшифицираната „вечна признателност“? Вместо добри русофили не ни ли превръща днес тази сляпа вяра в мишена на агресивни руски политици, искащи да им „пълзим в краката“ и третиращи ни като „неблагодарен народ“?
Послеслов: Днес все още стотици хора смятат въпросните монументи от времето на комунизма за история и че не трябвало да се пипат. Документите обаче недвусмислено и категорично доказват, че те са всъщност материализираната истерия за себе утвърждаване на една антихуманна идеология, на чиито последици дължим сегашния драматизъм в политическото развитие на България. Колкото по-навреме бъде осъзната тази истина, толкова по-навреме ще се взимат правилните решения. Едно от тях несъмнено преминава през отнемането на сегашния статут на тези символи на моралното и материално ограбване на българския народ. И вместо на площадите в най-добрия случай скромно да бъдат експонирани в музейни депа на „социалистическия реализъм“.
Бургас, 1 ноември 2014 г.
Демонтиране на паметника на съветската армия 