До Министъра на вътрешните работи на Република България

До г-н Марин Младенов

Министър на вътрешните работи на Република България

От Сдружение “Гражданска инициатива за демонтиране на

паметника на съветската армия”

 

Уважаеми Г-н Младенов,

Сдружение “Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” работи в последните години с различни български институции в посока постигане на съгласие за необходимостта от демонтиране и преместване на така наречения „Паметник на Съветската армия“ от Княжеската градина, намираща се в центъра на София.

През годините нашето Сдружение направи обстоен юридически анализ на документите, свързани със статута на „паметника“, както и съответно на решенията и действията на отговорните институции:

С решение № 19 на Столичния общински съвет по протокол № 6 от 25. 02. 1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., органът на местно самоуправление в София е изявил ясно волята си за демонтиране на „Паметника на Съветската армия“ в Княжеската градина в София.

Според становище на Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата № 4800-55/16.05.2012 г., „паметникът“ няма статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство.

Чрез писмо № 14-00-151 / 15.07.2015 г. Министерството на отбраната излезе със становище, че „Паметникът на Съветската армия“ не влиза в обхвата на Закона за военните паметници и не е регистриран като военен паметник по смисъла на закона.

Паметникът не попада в обсега на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската федерация и Република България от 04.08.1992 г. и чл. 10 от Споразумение между Правителството на Руската федерация и Правителството на Република България за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19.04.1993 г. „Паметникът на Съветската армия“ не е обект на тези международни документи, понеже той е строен и платен от България, а с и там става въпрос за друга категория паметници, а именно войнишки такива.

Историческото познание и документи ни позволяват със сигурност да знаем, че Съветска Русия обявява война на България на 5 септември 1944 и, че съветските войски установяват режим на окупация в страната ни в периода септември 1944 – юли 1947. В Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, гласуван от Народното събрание през 2000 г., чл. 1, ал.1 гласи: „Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция”.

 

Господин Министър,

С голяма изненада научихме, че повереното Ви министерство ще „осигури всекидневен автопатрул за района”, в който е разположен този „паметник“, а “при възможност и необходимост и пеши патрул. Ще се извършва наблюдение и проверка на лица от рискови групи в близост до обекта, включително ако наблюдават и заснемат“.

С оглед на гореизложените факти, решения, становища и закони, изразяваме крайното си недоумение от това решение. В тази връзка имаме следните въпроси към вас:

1. Кое налага засилена охрана на този обект, който не представлява ценност за нито една българска институция?
2. Кои паметници, разположени в цялата страна, разполагат с охрана – колко камери, колко автопатрули и колко пеши патрули са разпределени на всеки един друг паметник в България?
3. Бихте ли бил любезен да ни предоставите копия, съгласно Закона за достъп до обществена информация, на всички вътрешноведомствени документи, свързани с решенията за охраняване на паметници?
4. Имате ли данни, че това решение относно този конкретен обект, е взето под натиск от чужда държава и ако да – молим да бъдете любезен да ни ги предоставите.
5. Намирате ли, че ресурсът на повереното Ви министерство следва да се използва за охрана на монумент на окупационна за нашата страна армия, за сметка на безопасността на българските граждани?
6. Известна ли Ви е съдебната практика, според която българският съд и прокуратура не предявяват обвинения към граждани за изписване на политически послания върху този „паметник“, които са „мотивирани от желанието им да изразят отношението си към определени исторически събития от средата на миналия век, и несъгласието с доминиращата обществения дискурс политическа и културна интерпретация на същите, т.е. насочени към предаване на идеи, а не към смущаване на обществения ред“ и определят този обект като „общодостъпна социална медия“?
7. Известна ли Ви е актуалната практика на ЕСПЧ (Европейския съд за правата на човека) по подобни казуси?
8. Смятате ли, че предвид горното, санкции на МВР върху тези граждани представляват необоснована репресия по смисъла на закона и съдебната практика в Република България и застрашават българската държава да заплаща обезщетения след произнасяне на ЕСПЧ?

Вярваме, че Министерството на вътрешните работи на Република България е призвано да бди за спазването на законовия ред и следва да бъде гарант и да защитава упражняването на основните права на гражданите, сред които е и правото на свободно изразяване, а не да ограничават същите, чрез санкциониране на нестандартни техни проявления. Очакваме от Вас да гарантирате сигурността на българските граждани в големите и малките населени места и да се справите с недостига на полицейски кадри, който традиционно е даван като обяснение за липса на възможност да се пребори битовата престъпност, а не вместо това да съсредоточавате ресурса на повереното Ви министерство за репресии на български граждани в услуга на чужда държава.

Надяваме се с общи усилия, да открием причината за това недоразумение и произтичащите от него нарушение на престижа и достойнството на повереното Ви министерство и на интересите на Република България.

Приемете, господин Министър, израза на полагащото се към Вас почитание.