Защо на 9 януари бях пред паметника на съветската армия в София

Защото не мога да се примиря с двете лъжи, вградени в самия паметник, чрез надписа върху неговия постамент: „На Съветската армия освободителка – от признателния български народ”.

Първата лъжа е, че Съветската  армия е освободителка. Да оставим „архивите да говорят”.(ЦДА, ф. 146 б, оп.2, а.е.1765, л. 106-10). Става дума за едно писмо-молба в пет точки на Георги Димитров до Сталин и Молотов с дата 22 септември 1944 г. Цитирам буквално точки 3, 4 и 5. (Писмото съм цитирал и в друга публикация. От запознатите с нея, моля извинение за повторението).

„…3. По българското черноморско крайбрежие засега е забранен риболовът. За голяма част от селата риболовът е единственото средство за съществуване. Заедно с това ежедневната загуба на около 100 тона риба много затруднява продоволственото положение на значителна част от населението. Молбата е съветското правителство да разреши този риболов.

4. ЦК на Комунистическата партия и правителството молят да се даде на българското правителство да осъществи своите прерогативи и в заетите от Червената армия територии. Всичко, което е необходимо за удовлетворяването на нуждите на Червената армия-освободителка, българското правителство, разбира се, е готово да осъществи чрез своите органи по места.

5 .Известни са редица случаи на насилие по отношение на местното население на завзетите територии от някои военнослужещи от тиловите части на Червената армия. Така например:

а) произволно се отнемат от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти без знанието на местната власт и без да се оформи по съответен начин изземването на животните и хранителните продукти;

б) произволно се изземват държавните и частни превозни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба;

в) някои военнослужещи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже. В с. Див Дядово, Шуменски район, е убит, заедно с други, и стар член на Комунистическата партия.

Мисля, че по-силни аргументи от тези, които се съдържат в писмото в подкрепа на тезата, че Съветската армия не е освободителка, а окупаторка не могат да се намерят. Още повече, писани са от ръката на първия човек в държавата по това време, кумирът на комунистите- Георги Димитров. Раболепие, продажност и безсилие лъхат от него при четенето му.

Впечатляваща е т. 4 от писмото, в частта й: „Всичко, което е необходимо за удовлетворяването на нуждите на Червената армия-освободителка, българското правителство, разбира се, е готово да осъществи чрез своите органи по места.” И българското правителство наистина започва да изпълнява обещанието си. Едно доказателство. Предлагам копие от архивен „Списък на жителите на община Паскалево (село край Добрич-б. а.), които имат иззети вещи, добитък и др. от съветските войски.”; (Оригиналът може да се види в Държавен архив – Добрич, Ф.151К, о.1, а.е.1, л. 270 ). Обхваща осем гъсто изписани на машина страници. На първата е адресатът: „До „Господина Председателя на Реквизицион. комисия гр. Добрич: Приложено тук, изпращаме Ви исканите списъци-преписи за иззетите от съветските войски храни.”

Входящият номер е 911 с дата 3 май 1945 г.

Какви храни и вещи са иззети от жителите на община Паскалево за нуждите на Червената армия? Поради невъзможност да се изброи всичко привеждам само няколко примера:

От Димитър Денев са реквизирани юзди и 2 броя конове (сигурно става дума за коне, б.а.)

От Павел Г. Узунов от с.Врачанци е конфискуван автомобил, варел с 220 л. бензин, друг със 100 л. нафта, 30 броя разни ключове, прасе, овес, ечемик, брашно, юзди.

От други стопани са прибрани отново овес, ечемик, прасета, коне и кобили, овце, каруци, хамути, юзди, количка.

От човек с презиме Митев – прозоречни стъкла, 40 порцеланови чинии, маркуч каучуков, обуща , блуза, маси 9, столове 20, 1 бр.цедилка.

От Атанасов е прибран радиоапарат „Симес”(така е написано- б.а.) за 20 хиляди лева.

По- нататък следват още радиоапарати, юргани, тенджери, тигани, няколко „костума”, черги, кожи за обуща, будилници, огледало, пак стъкла, бельо, бъчви, грозде, търмък железен, обувки 5 чифта детски, 1 цигулка , печки готварски ,ориз, одеяла, дюшеци, стенни часовници 2, ръчни часовници няколко, пишеща машина „Мерцедес”, кревати, куфари, възглавници, кофи, кюнци, панталони, куртка ученическа, пантофи 1 чифт дамски, нощници 5, рокля 1, велосипед, фотоапарат „Кодекс” (може би Кодак-б.а.), ловна пушка и така нататък. На обща сума – според оценителната комисия- четири милиона триста тридесет и девет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева.

Този списък е само за една от общините от бившата Добричка околия. Ами списъците от другите общини? Ами списъците (ако има запазени такива или въобще съществуващи) по цялата българска земя, през която е преминала Червената армия? Картината е една и съща. Повсеместно плячкосване. На храни и нужни и ненужни вещи. За 3 години и 4 месеца окупация издръжката на Червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева.(Вж.Архив на МВнР, СКК, оп. 1,а.е.67, л. 3; пак там, а.е. 514, л.3; а.е.518, л.1; пак там, а.е. 56, л.4 )

Но да се върнем отново на списъка. Обяснима е нуждата на Червената армия от коне, каруци, овце, свине, брашно, фураж, но е необяснимо (за мен поне ) защо му е на червеноармееца стенен часовник? Ръчен-да! Съществува фотография запечатала няколко часовника на ръката на червеноармееца, който забива червеното знаме на покрива на Райхстага в Берлин. Защо са му стъкла за прозорци, рамки за прозорци, пердета, цедилки, детски обувки, железен търмък, бъчви, ученическа куртка, ловна пушка (нали си има шпагин?), порцеланови чинии? На всекиго е известно, че по време на поход, война, войниците не се хранят в порцеланови чинии, а в метални канчета, приседнали на земята под открито небе или в палатки, но не с прозорци с дървени рамки, стъкла и пердета по тях. Най-учудващо обаче е присъствието на железния търмък в списъка! Може би червеноармейците са имали идея да го направят свой символ, заедно с шмайзера. В едната ръка шмайзера, в другата-търмъка. Където мине шмайзера, търмъкът обира всичко!

Това е документирано плячкосване. Има и недокументирани. Те се предават от уста на уста и от поколение на поколение. Превърнали са се във фолклор. Предлагам  ви две случки, които от дистанцията на времето звучат анекдотично. И могат да бъдат отнесени към т. 5.б) от писмото на Георги Димитров, цитирано по-горе.

Първата: Моя позната, сега жена на възраст, от богато „буржоазно” семейство преди 9 септември 1944 г., имала брат русофил (има такава болест, за щастие лечима). Като чул, че Червената армия наближава българската граница, възседнал собствения си мотор с кош и отпрашил от Добрич за Кардам да я посреща. Посрещнал я той, но кой знае защо червеноармейците не припознали в него русофила, а и да са го припознали, изглежда не са се впечатлили от това, защото му „ реквизирали” мотора. Върнал се пеша в Добрич, оклюмал, провесил нос, но излекуван от болестта си.

Втората: Други мои познати от Добрич и досега пазят за спомен в семейния си архив хвърчащ лист с текст „Я, Миша из Москвъй взял машину”. Това е „документ” даден им от червеноармеец, за иззетата им от него лека кола.

Това е армията „освободителка”, на която „признателният български народ” издига паметник в София (а и в много други селища в България). И това е втората лъжа вградена в паметника чрез надписа върху неговия постамент – че целият български народ е признателен на Червената армия.

Дали това е така? Признателни на Червената армия са БКП и нейните членове, на които тя поднесе властта на тепсия. Освен тях има и друга категория българи, които са й признателни по убеждение, породено от невежество, заблуди, промиване на съзнание, с години насаждани митове.

И те венцехвалят не само Червената армия, а и Съветския съюз, комунизма – в повечето случаи без да имат облаги от това. За такива като тях (не само българи) Ленин и Сталин въвеждат и използват термина „полезни идиоти”.Те са с най-различен статус в обществото. Част от тях при първи досег с комунизма и производните му отрезвяват, се освестяват (русофилът с мотора).

Та тези две категории българи в никакъв случай не са българския народ. Те са само част от него и то малцинство. И по време на построяването на паметника и сега. Това малцинство, при съществуващата тогава комунистическа диктатура налага волята си над мнозинството и вгражда двете лъжи в и досега съществуващия паметник- двадесет години след падането и отричането на комунизма от демократичния  свят.

ЕТО И ПОЗИЦИЯТА НА ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ПАМЕТНИКА – световно  известният скулптор , проф. Любомир Далчев:

„Редно ли е на нашата българска земя да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители…Пребоядисаните комунисти с непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици.” В-к „Труд”, 28 юли, 2004 г. „Жалоните на поробителя” 

9 януари 2011 г. , Георги Чунчуков, гр. Добрич