За инициативата и моите мотиви „ЗА” демонтирането и преместването на паметника на окупаторската съветската армия в музей на тоталитарното изкуство

За възникналата инициатива в социалната мрежа Фейбук

Инициативата започна на 20 Септември 2010 г. в социалната мрежа Фейсбук след като случайно попаднах на едно импровизирано събитие имащо по-скоро анкетираща цел, създадено от  В. Маринова. След краткия ми информационен обмен с нея решихме да инициираме граждански комитет и създадем за целта Фейсбук група, интернет сайт и електронна петиция за да проверим дали инициативата ни ще намери отзвук в широкото публично пространство.  За щастие срещнахме широка подкрепа от съмишленици, като към момента във Фейсбук групата участниците са над 1400, а подписалите електронна и на  хартиен носител петиции „ЗА” демонтиране и преместване паметника на окупаторската съветска армия в музей на тоталитарното изкуство, надхвърлят 2000 български граждани от страната и чужбина, като привържениците на инициативата продължават да се увеличават със всеки изминал ден. Инициативата е изцяло гражданска, зад нас не стоят политически партии или фигури.

Защо искам паметника на окупаторската съветската армия да бъде преместен в музей на тоталитарното изкуство

Обръщам се отново към всички вас, които таите „червени“ чувства и симпатии. В град Варна има паметник на загиналите съветски войни,“отдали живота си за свободата на България“. На него са изписани десетки имена и звания. Като юноша се питах как и къде ли са загинали тези войници, след като нито в нашия район, нито в цялата страна Червената армия е водила каквито и да е сражения. По-възрастни хора разправяха, че много червеноармейци са заплатили с живота си за извършените от тях кражби, убийства, палежи, изнасилвания. В онези години, заразен от комунистическат а пропаганда, млад и неопитен, аз не допусках това за възможно. Но днес, на базата на много повече знания и опит аз мога категорично да заявя, че паметниците на съветската армия са монументи, възхваляващи и почитащи убийци, грабители, подпалвачи, изнасилвачи и всякакви други престъпници. И те не са загинали „за свободата на България“, а са били убити без съд и присъда, до някоя стена или дърво, от собственото си командване, което с тези крути мерки е искало поне малко да ограничи варварските изстъпления на тия полуграмотни и безкултурни диваци. Ето, за такива хора и деяния се застъпват противниците на идеята за демонтиране на окупаторския паметник. Ако у тях има поне малко патриотични чувства, то би трябвало да подкрепят унищожаването на тези символи на безчестието, които нямат място в нашата Родина.

В България наистина има много проблеми за разрешаване, и аз смятам, че въпросът с паметниците на съветската армия е един от тях. Защото тук не става реч за демонтирането на какви да е съоръжения, като незаконно изградените бараки в Слънчев бряг например. Въпросните монументи са символи, които излъчват много силни послания и внушения. Те са манифест на една порочна идеология, погубила десетки милиони хора, отнела свободата на цели народи, обричайки ги на духовна и материална нищета. Разрешаването на този проблем в една или друга посока е тест за нашата способност да идентифицираме злото и да се дистанцираме от него. А западната цивилизация си има безброй недостатъци и недъзи, като всеки друг жив организъм. Но тя се развива и еволюира в по-добра насока, нещо, на което комунистическата система бе неспособна, поради вродената си импотентност и нежизнеспособност. Разликата между капиталистическият свят и болшевизма е в това, че първият представлява естествен етап от развитието на човешките общества с всичките му несъвършенства,  но жизнен и прогресиращ, докато вторият бе един ужасно неудачен експеримент, който безславно потъна в небитието, отнасяйки за съжаление, безброй човешки животи и съдби. Невзрачния му край бе добра епитафия на жалкото му съществувание и мижавите опити, напрягайки всичките си сили да се съревновава с природните процеси. От времето, когато К.Маркс пишеше своите критики и обвинения срещу капитализма, много неща са се променили в капиталистическите взаимоотношения. А социализЪма си остана едно недоносче, както сполучливо го охарактеризира кумирът на поколения индоктринирани българи – Т.Живков. Ето защо, смятам, че „Картаген трябва да бъде разрушен!“-„Carthaginem esse delendam!“.

Всъщност, всекиму е известно от чия страна идва тая неистова апологетика на съветските паметници. Адептите и поклонниците на монументите и знаците от тоталитарната епоха не изхождат от принципни позиции (тоест, те не защитават паметниците като исторически символи), а следват своите първични прокомунистически и русофилски инстинкти. Да, точно така – инстинкти. Защото любовта към Русия и комунизма не би могла да бъде следствие от дълбоко познаване и трезв анализ, а е единствено продукт на ирационален, емоционален подход, на неосъзнати чувства и безсъзнателна интуиция. Аспирациите към тези два обекта на „всенародната обич“ – Русия (респ. СССР) и болшевизма – са плодовете от десетилетия груба пропаганда и промиване на общественото съзнание, които бяха насочени не към разума, а към най-примитивните чувства на хората. Именно гласовете на тези индоктринирани и облъчени с проруско-съветска агитация индивиди слушаме днес да подкрепят комунистическата символика.

Каква е нормалната практика във бившите соц страни

Полша забрани комунистическите символи. През Ноември 2009 полският президент Лех Качински подписа закон, който предвижда, че всеки притежател на комунистически символи може да бъде глобен и дори осъден. Законът предвижда до две години затвор за всеки гражданин, който притежава, купува или разпространява предмети или записи, съдържащи комунистическа символика. Междувременно е построен музей на комунизма под земята, в който на площ от 7500 кв. метра са поместени паметници, портрети на вождове, снимки на жертвите на системата и техните палачи, агитационни плакати и книги с доноси, както и всякакви други експонати, разказващи за епохата.

В Унгарската столица Будапеща има създадени два музея – музеят на открито „Мементо парк” и „Къщата на терора”. В първия са пренесени единствено произведения на тоталитарното комунистическо изкуство, като централен експонат е паметника на Сталин отрязан от възстаналия срещу комунистическия гнет народ през Октомври 1956, до коленете. Вторият – Къщата на терора, събира експонати и снимки от Хитлеризма и Комунизма.

 

Стоян Дерменджиев

Берлин, 11.01.2011 г.