– П Р О Т О К О Л № 45 – на Общинската управа на Столичната голяма община

ОБЩИНСКА УПРАВА НА СТОЛИЧНА ГОЛЯМА ОБЩИНА И ГРАДОУСТРОЙСТВЕН СЪВЕТ ПРИ АРХ. – ГРАДОУСТРОЙСТВЕНАТА ДИРЕКЦИЯ /Съвместно заседание/

– П Р О Т О К О Л № 45 –

на Общинската управа на Столичната голяма община

респективно П Р О Т О К О Л № 26 на Градоустройствения съвет, София, петък, 6 юни 1947 г.

В днешното заседание, свикано с писмена покана № 26 от 5 юни 1947 г. на Столичния кмет, –
ПРИСЪСТВУВАТ: членове на Столичната общинска управа: Столичния кмет Славчо Стоилов, пом.-кметът инж. М. Тарабанов, пом.-кметът Тодор Стоянов, пом.-кметът Сим. Игнатиевски, пом.-кметът Ат. Радойнов и пом.-кметът Н. Дражев; членове на Градоустройствения съвет: председател – Столичният кмет Сл. Стоилов и членове: пом.кметът инж. М. Тарабанов, общ. съветник арх. Aл. Обретенов, гл. директор на Главна дирекция за изграждане и възстановяване на Столицата д-р инж. В. Т. Стоилов, директорът на Арх.-градоустройствената дирекция арх. П. Кантарджиев, директорът на дирекцията за кадастъра и регулации инж. Вл. Йончев, началникът на отделение Архитектурно при Б.Д.Ж. арх. Жечо Киселков, от Държавната политехника проф. арх. Ст. Велковски, от същата политехника проф. арх. Любен Н. Тонев, представител на В.И.А. арх. Ат. Делабашев, началникът на отдел Градоустройство при Арх.-градоустройствената дирекция арх. Евгени Иванов и главният юристконсул на Главната дирекция за изграждане и възстановяване на Столицата Емил Н. Попов,
ОТСЪСТВУВАТ: следните членове на Градоустройствения съвет: ?. председател на Върховния административен съд Борис Лозанов, главният директор Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството инж. Енчо Попов и представителят на Я.А.К. арх. Ст. Атанасов, редовно поканени.
Секретар – началникът на Стенографското отделение Хр. Дерменджиев.
Заседанието се откри от Столичния кмет Сл. Стоилов в Заседателната зала на Столичната голяма община, ул. „Гурко” N 1.

Д Н Е В Е Н Р Е Д
Определяне мястото за паметник на Червената армия.

1.Столичен кмет СЛ. СТОИЛОВ: Арх. градоустройствената дирекция не е счела за нужно да внесе в Градоустройствения съвет, за разрешение, въпроса за определяне мястото за Паметник на Червената армия. В градоустройствения съвет се внасят други, по-маловажни въпроси. Този въпрос, обаче, който засяга изграждането паметника на Червената армия в знак на признателност към Съветския съюз, не е внесен. Разрешила го е сама Арх.-градоустройствената диреция.
Касае се да се ангажира Общината относно мястото на Паметника. Ето защо внасям въпроса за разглеждане и разрешение на Общинската управа и Градоустройствения съвет съвместно.

2.Арх. П. Кантарджиев, директор на Арх.-градоустройствената дирекция, докладва, че в същата дирекция е постъпило следното писмо N 1252 от 21.V.1947г. от Министерския съвет: „Във връзка с доклада на г. Министъра на информацията и на изкуствата относно постройка Паметник на Червената армия, Министерският съвет

Р Е Ш И:

„В 15-дневен срок Архитектурно-градоустройствената дирекция да определи мястото в гр. София за изграждане паметник на Червената армия. За неизпълнение на настоящото решение, Министерският съвет ще се занимае за налагене санкции”.
„ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: /п./ В. СПАСОВ”.

В изпълнение на горното нареждане Архитектурно-градоустройствената дирекция, след извършването на необходимите проучвания, е представила на г. Министъра на информацията и изкуствата, с писмо N 4004 от 05.VI.т.г., следния отговор:

„Господин министре,
„В изпълнение решението на министерския съвет от 21.VI.м.г., по повод доклада Ви относно конкурс за паметник на Червената армия, чест имаме да Ви известим следното:
Дирекцията ни, като взе предвид крупното значение за българския народ на паметника на Червената армия и че същия трябва да се изгради в най-(не)продължително време, предлага мястото на същия да бъде на перифериината градска доминанта – кръстовището на магистралата ул. „Граф Игнатиев” – „Драган Цанков”, с уличната алея „Пею Яворов”.
Както се вижда от приложения ситуационен план и переспективата, това е най-подходящото и доминиращо място за горния паметник, който ще се вижда от разните характерни части на града – пл. „Славейков”, ул. „Цар Освободител”, пл. „Ал. Невски”, от районните центрове – квартал „Сталин” кв. „Лозенец” /Балкански/, от Слатинския редут, кв. „Гео Милев”, от Административния център при Пехотните казарми и от всички входящи шосета и ж.п. линии.
„Паметникът на посоченото място ще характеризира един неповторим силует на града, изразявайки най-добре своя художествен замисъл, а в градския център няма съществуваща архитектурна рамка, даже и в бъдеще няма да има подобна, която да помогне на художественото въздействие на същия”.

Доклатчикът моли указаното в горецитираното писмо място да бъде отредено и посочено на Министерския съвет за постройка паметник на Червената армия, като забеляза, че то по общия градоустройствен план на Столицата е определено за Паметник на свободата.
– = –
По този доклад се развиха разисквания, в които взеха участие долуозначените лица, които се изказаха в смисъл, както следва:

Пом.-кметът инж. М. Тарабанов: Намирам, че мястото, което предлага Архитектурно-градоустройствената дирекция, е неподходящо за паметник на Червената армия, защото преди всичко е много отдалечено.
Предлагам за тая цел да се отреди Детската градина на бул. „Цар Освободител” – на мястото, определено по общия градоустройствен план за оперен комплекс.

Арх. М. КИСЕЛКОВ: Присъединявам се към предложението на г. Тарабанов. Там е мястото, от където са влезли руските воиски. Паметникът ще се открои върху Витоша и ще има много хубав вид.
Площад „9 септември” е неудобен за този паметник, защото там ще се застроят грамадни постройки, които ще го убият.

АРХ. ЕВГ. ИВАНОВ: Ние и Арх.-градоустройствената дирекция дълго мислихме къде да бъде паметникът на Червената армия.
И ние най-напред мислихме да бъде в центъра на града, обаче се отказахме от това мнение, след което направихме нужните проучвания и след като нашите другари арх. Греков и арх. Даскалов, току що завърнали се от Чехословашко, ни съобщиха, че в Буда-Пеща паметник на Червената армия е поставен на най-високата част на града – на хълма „Буда”.
Ако този паметник бъде нещо като арка, колонада или скулптура и архитектура, но със сравнително малки размери, тогава би могло да му се намери място и в центъра. Но аз смятам, че паметникът ще бъде с доста големи размери и маси.
Ако бъде на пл. „9. септември”, осветлението му ще бъде неблагоприятно по отношение на самия площад. Паметникът не ще се вижда от далече, а само когато се дойде до него и се мине край него.
На бул. „Цар Освободител” или в градинката при Ректората, пак не ще се вижда от далече, а само отблизо, и то не в оста на булеварда, а напреки на оста, което нещо е неправилно.
Такъв паметник би трябвало да бъде поставен на доминантна точка в града – примерно, на мястото на църквата „Св. Неделя” – в оста на главните магистрали на столицата ни.
Политическо погледнато, намирам, че този паметник може да бъде на това място, което предлага Арх.-градоустройствената дирекция, щом като паметникът на свободата може да бъде там, както вече е решено с градоустройствения план, защото идеята за Червената армия се покрива с идеята за свободата.
Посоченото от Арх.-градоустройствената дирекция място в града, е най-хубавата му паркова част. Зад това място се вижда кварталът Сталин с няколко десетки хиляди жители.

Инж. ВЛ. ЙОНКОВ: Паметникът трябва да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политическо-възпитателно значение.
Ако трябва да се изнесе навън, нека се направи на пл. „Възраждане”, който е доста близо до центъра и по-достъпен за хората. Ако трябва да бъде в центъра, то възприемам мястото, предложено от пом.-кмета г. Тарабанов – в Детската градина на Царя.

Д-р инж. В. Т. СТОИЛОВ: Избраното от Арх.-градоустройствената дирекция място е подходящо, даже много подходящо, за паметник, но не за паметник на Червената армия. Аз искам то да бъде запазено за паметника на свободата, който да увековечи борбите на българския народ за свободата – Априлското възстание, Септемврийското възстание, борбата против фашизма и победата на 9 септември. А за паметника на Червената армия да се потърси място някъде по-близо към центъра на града.
От посочените до сега места, намирам за най-подходящо мястото при бъдещата опера, защото е просторно и ще има една голямаархитектурна рамка, а паметникът ще има действително онова политическо-възпитателно значение, каквото трябва да има един такъв паметник.

Пом.-кмет Т. СТОИЛОВ: Предлаганото от Арх.-градоустройствената дирекция място е далече от центъра на града. Детската градина – също.
Ако паметникът се постави на пл. „9 септември”, той ще възбужда и спомена за 9. септември , който не е дело само на българския народ, но и на Червената армия. Освен туй, това е централната част на града. Там му е мястото.

Пом.-кмет Н. ДРАЖЕВ: Пл. „9. септември” не е подходящ за целта, по съображения, които изтъкнаха г.г. инж. Стоилов и арх. Кантарджиев. Остават другите две възможности – предложеното от Арх.-градоустройствената дирекция място и мястото при Детската градина.
Мястото на паметника трябва да се определи с оглед на това, че за в бъдеще този паметник ще представлява една реална идея, която да се възприема от софийското гражданство и от българския народ.
Паметникът трябва да бъде нещо, което да се вижда от града и от цялото Софийско поле, да могат 100-200 000 души да го гледат.така той ще може да упражнява по-голямо въздействие.

Арх. АТ. ДЕЛИБАШЕВ: Поддържам мнението на колегите, които предлагат паметникът да бъде на централно място.
Специално за пл. „9. септември”, не мога да се съглася, защото не се знае как ще се оформи този площад. Ако се има възможност, нека се изчака разрешението на площада. Тогава ще се види, дали ще може да бъде там този паметник.

Арх. АЛ. ОБРЕТЕНОВ: Един паметник, увековечаващ историческо събитие, трябва да бъде вътре в града, да бъде неотменима част от града.
Пл. „9. септември” действително е много централен, но е много труден за оформяне.
Аз бих предложил да направим два конкурса едновременно. В конкурса за оформяне на пл. „9. септември” да вмъкнем и конкурса за паметник на Червената армия, а едновременно с това, да обявим и конкурс за разрешаване на Детската градина.

Проф. арх. Л. ТОНЕВ: Мене ми се струва, че на пл. „9.септември” трудно бихме могли да намерим за паметника на Червената армия подходяща форма и място, което да има необходимата за целта величина. Ако паметникът бъде на самия площад, ще бъде смазан от доминантата – общинския дом.
Детската градина има следните преимущества: тя е на един булевард, който ще бъде най-много посещаван, чието име е „Цар Освободител” и през който мина Червенета армия след 9. септември. От там ще имаме фон към Витоша. От „Орловия мост” до Ректората ще има обзор за този паметник и не ще бъде ограничен в една малка рамка. Там ще има, обаче, едно малко неудобство, относно осветлението, което исдва от юг, т.е. гърбом. А това значи, че паметникът ще действа само със своя силует.
Така че, за мене има две възможности: пл. „9. септември”, но не на самия площад, а на дъното – в градината с оглед на една архитектурна композиция; или пък мястото в Детската градина.
Предлагам да се обяви конкурс за търсене място за паметник.

Пом.-кмет АТ. РАДОЙКОВ: Моля специалистите да се изкажат за мястото при Джамията, която да се махне от там, и след това за мястото при военния клуб, градината.

Арх. АЛ. ОБРЕТЕНОВ: Не мога да се съглася да се събори Джамията, защото тя все пак е един паметник. Независимо от това, и самото място не е за паметник на Червената армия.
Аз не съм за конкурса, понеже ще се загуби много време.

Проф. арх. СТ. ВЕЛКОВСКИ: Мястото, където ще бъде Операта, е низко. Ако там се направи паметник на Червената армия, той ще бъде силно конкуриран от Витоша. Ние там би трябвало да направим толкова мощен паметник, че като дойде човек до там, да съсредоточи вниманието си върху него, А не да му прави конкуренция Витоша. А за да бъде сам за себе си, мощен, трябва самата топография на местността да подчертае паметника.

Арх. АЛ. ОБРЕТЕНОВ: Да направим два конкурса едновременно, обаче, не за „9. септември” и „Детската градина” а да направим единият за „9. септември”, а другия – за от „9. септември” до „Орлов мост”.

Арх. Л. ТОНЕВ: Да не ограничаваме предварително избора на мястото, а да обявим свободното търсене място за паметник на Червената армия.

Столичният кмет СЛАВЧО СТОИЛОВ: От нас се иска да отредим по плана на София място или места, за да построи държавата паметник на Червената армия. Ако ще се обяви конкурс, ще го обяви Министерският съвет.

Проф. арх. Л. ТОНЕВ: По начало, бих елиминирал пл. „9. септември” от конкуриране, а бих търсил място по „Царя” между „Ректората” и Орловия мост”.

Пом. кмет СИМ. ИГНАТИЕВСКИ: Тъй като паметникът на Червената армия ще се строи и за бъдещето, намирам мястото, посочено от Архитектурно-градоустройствената дирекция за не толкова неподходящо, понеже то не е извън града. Обаче тук се оформи мнението, че паметникът на Червената армия трябва да бъде лесно достъпен за постоянно виждане.
Затова, ако не се приема мястото, което предлага г. Тарабанов – пред бъдещата опера, тогава да приемем мястото пред Народното събрание, Определено за Министерство на външните работи. То е свързано с нашите учрежденски институти – Народно събрание, паметникът на „Цар Освободител”, университетът, Художествената академия.

Столичният кмет СЛ. СТОИЛОВ: Съгласен съм да посочим на Министерския съвет повече обекти, да ги отредим за паменник на Червената армия, като изтъкнем преимуществата и недостатъците на всяко от тях, а той да избере.

Проф. арх. Л. ТОНЕВ: Да предложим за паметника на Червената армия:
1/ Детската градина на бул. „Цар Освободител” в оста на оперния комплекс;
2/ По оста на бул. „Цар Освободител”, някъде пред Ректората или в градинката пред него; и
3/ В пространството на пл. „9. септември”, включително и градската градина, – но не на самия площад.

Проф. арх. СТ. ВЕЛКОВСКИ: Да се постави паметникът пред бъдещата опера не е подходящо – там е низко и малко странично.
Да се постави в градинката при Народното събрание и Ректората, също би било погрешно и неоправдано.
Според мен паметникът трябва да бъде около площад „9. септември”, като бъде разрешен с Общинския дом съвместно и цялостно. Паметникът, сам по себе си, не може да бъде разрешен там, на този плщад, без всичко онова, което е около него.

Арх. П. КАНТАРДЖИЕВ: Не желая да Ви убеждавам да приемете направеното от нас предложение, но искам да разкритикувам другите предложения.
Което и от тия предложения да се приеме, би се закъснило реализирането на този паметник, защото се предлагат места за паметника в репрезентативния център на града, където ние нямаме оформена архитектурна рамка за което оформяне са нужни две-три петилетки.
Затуй именно арх.-градоустройствената дирекция, независимо от архитектурните и композиционни съображения, вземайки пред вид, че постройката на паметника ще трябва да се започне в най-скоро време, предложи да бъде построен на тази доминанта, защото там ще може да се започне строежът веднага.
Ако Министерският съвет държи, щото паметникът да бъде в центъра, естествено, поддържам предложението на г. проф. Велковски, че може да бъде само в комплекса на пл. „9. септември”.
Мястото в оперния комплекс намирам за неподходящо, защото преди всичко то е низко.

Проф. арх. Л. ТОНЕВ: Преимуществата на Детската градина / Оперния комплекс/ са най-големи – ще може веднага да се строи и ще бъде на най-красивия фон на София – Витоша. Витоша не е толкова близо за да смачка изгледа на паметника.

Пом. кмет инж. М. ТАРАБАНОВ: Ние казваме: Градинката пред Операта, градината до Народното събрание и комплекс, градината пред пл. „9. септември”. Обаче, ако се задоволим само с това, ние всъщност нищо не сме казали. Трябва да посочим кое от тия три места най-много препоръчваме да бъде възприето от Министерския съвет и защо го препоръчваме, като се посочат преимуществата и дефектите на другите места.
Същевременно, обаче, да изтъкнем, че проблемът е отговорен и че ние препоръчваме на Министерския съвет да обяви конкурс за тия три места и да се оформят площадите.
Ако Министерският съвет реши, че може да отложи въпроса с два месеца, ще се даде възможност след цялостно оформяване на площадите да се определи мястото без риск да се изпадне в грешка.
Арх. АЛ. ОБРЕТЕНОВ: Ние сочим три места. Понеже сега не можем да се изкажем кое от тях има най-големи преимущества, ние сочим и трите като, горе-долу равноценни и препоръчваме на Министерския съвет да обяви конкурс между българските скулптори и архитекти за различните идеи; въз основа на този конкурс, Министерският съвет да избере мястото.

– = –

Общинската управа на Столичната голяма община, съвместно с Градоустройствения съвет при Арх.-градоустройствената дирекция, –

КАТО ВЗЕ ПРЕД ВИД преимуществата и недостатъците на предлаганите за паметника на Червената армия три места в централната градска част на Столицата, – а именно:
I. – Мястото в ДЕТСКАТА ГРАДИНА на бул. „Ц. Освободител” има следните –
1/ П р е и м у щ е с т в а:
Свободно е за застрояване още сега;
Има голям обем и широчина;
Свързано е непосредствено с бул. „Ц. Освободител” – източната входяща магистрална артерия в града, най-много посещавания булевард; през него мина а Червената армия след 9 септември;
Има благоприятен фон на Витоша;
Има възможности за едно свързване с бъдещия оперен комплекс;

2/ Н е д о с т а т ъ ц и:
Не се намира на характерна височина, а е низко;
Осветлението на паметника ще бъде неправилно – откъм юг – и ще действува силуетно, което положение налага паметникът да има силуетна
композиция; и
Паметникът не ще може да се вижда от много далече, а само от няколко стотин метра /недостатък общ за всичките три места/.;

II. – Мястото по ОСТА НА БУЛ. „Ц. ОСВОБОДИТЕЛ”, НЯКЪДЕ ПРЕД РЕКТОРАТА или в градинката пред него има следните –

1/ П р е м у щ е с т в а:
Намира се в оста на бул. „Ц. Освободител”;
Намира се на теренно благоприятна височина кота на наблюдателя; и
Паметникът ще може да бъде наблюдаван и от ринга на бул. „Толбухин” – бул. „К. Стоилов”;

2/ Н е д о с т а т ъ ц и:
Нежелателна близост с паметника на Ц. Освободител и други монументални – сегашни и бъдещи – обекти; и
Паметникът не ще може да се вижда от много далече, а само от няколко стотин метра /недостатък общ за всичките три места/;

III. – Мястото В ПРОСТРАНСТВОТО НА ПЛ. „9. СЕПТЕМВРИ”, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ГРАДСКАТА ГРАДИНА, НО НЕ САМИЯ ПЛОЩАД, – има следните –

1/ П р е и м у щ е с т в а:
Лесна възможност за изпълнение – ако е в Градската градина;
Сравнително добра възможност за композиционно свързване с околната паркова среда, – при положение, че паметникът ще се приспособи към парковата зеленина;
Намира се в непосредствена близост с тържествения площад на града;

/тук явно е пропуснато да се отбтлежи, че следват недостатъци/

Трудно оформяне на паметника, с оглед на неустановеното положение на площада и на неговите рамки;
Предрешаващия характер на парковата обстановка; и
Паметникът не ще може да се вижда много отдалече, а само от няколко стотин метра / недостатък общ за всичките три места/ ; –

НАМИРА ЗА НАЙ-ПОДХОДЯЩО за паметника на Червената армия първото от горепоменатите три места, а именно: мястото в Детската градина на бул. „Цар Освободител”, –
Поради което –
Р Е Ш И:
I. ЗА ПАМЕТНИКА НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ОПРЕДЕЛЯ И ПОСОЧВА СЛЕДНИТЕ ТРИ МЕСТА В СОФИЯ:

1/ ДЕТСКАТА ГРАДИНА на бул. „Ц. Освободител” в оста на комплекса на бъдещата опера;
2/ ПО ОСТА НА БУЛ. „Ц. ОСВОБОДИТЕЛ”, НЯКЪДЕ ПРЕД РЕКТОРАТА ИЛИ В ГРАДИНКАТА ПРЕД НЕГО;
3/ В ПРОСТРАНСТВОТО НА ПЛ. „9. СЕПТЕМВРИ”, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ГРАДСКАТА ГРАДИНА, – НО НЕ И САМИЯ ПЛОЩАД.

II. ИЗМЕЖДУ ТИЯ ТРИ МЕСТА, НАМИРА ЗА НАЙ-ПОДХОДЯЩО ЗА ПАМЕТНИК НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ПЪРВОТО, – а именно:

ДЕТСКАТА ГРАДИНА НА БУЛ. „Ц. ОСВОБОДИТЕЛ”, В ОСТА НА КОМПЛЕКСА НА БЪДЕЩАТА ОПЕРА.

Същевременно –

И З К А З В А П О Ж Е Л А Н И Е :

Министерският съвет да обяви конкурс между българските скулптори и архитекти за избиране измежду горепосочените три места място за паметника на Червената армия и, въз основа резултатите от този конкурс, да избере мястото за същия паметник.
След това Столичният кмет Сл. Стоилов закри заседанието продължило 1 час и 15 мин.

СТОЛИЧНА ОБЩИНСКА УПРАВА

СТОЛИЧЕН КМЕТ:
(надолу са изброени всички останали участвали в заседанието)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s